Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките й форми – литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта – един оксиморон на пръв поглед, чиито очертания се разкриват като съвършено съвместими, когато темата се разгледа по-задълбочено, което ще се опитам да направя в тази книга.

Навярно привличането, което изпитвам към жестокостта и ексцеса в изкуството, от части се дължи на факта, че съм испански писател и жестоката репрезентация е важна част от моя визуален и литературен репертоар.

Хосе Овехеро