Приключението е благословия за човечеството, защото най-голямото щастие в този свят е да издържиш да си свидетел на този свят.
В настоящия момент той долови в ума си човешкото нежелание да се изправи пред света лице в лице и осъзна смисъла на бащините си думи: на този свят хората се боят от познанието. Познаването на страданието, жаждата, глада и мъката докарва на хората безсъние, ето защо те търсят сигурност в удобните си легла, във вкусната храна и веселите приятели. Тяхната незаинтересованост от света понякога стига до такава степен, че си издигат светове от злато и сребро, наслади и развлечения, усещания и похот, за да възпрат мислите за страданието и болката. При все това Узун Ихсан ефенди често казваше, че истинското преклонение пред Бога е да видиш света. Всеки човек трябва да изучи света по един или друг начин. Колкото и болезнени да са опитът, сблъсъците и наученото, приключението е благословия за човечеството, защото най-голямото щастие в този свят е да издържиш да си свидетел на този свят.
Това е квинтесенцията на книгата, ето и началото й:
Някои индивиди в Константинопол
Гностици, агностици, господари на лицемерието, пазители на целомъдрието, майстори на опиянението и познавачи на содомията вкупом мълвяха и разказваха, че 7079 години от началото на вселената, 1681 години след Исус Спасителя или 1092 години от Хиджра съществувал град на име Константинопол, прословут със своя бурен живот. Според мълвата една бяла чайка, летяща в мрака, довела първите генуезки кораби насам и след като стъпил на сушата благополучно, техният водач, един неверник на име Пунд, убеден, че чайката представлява Спасителя, потърсил и намерил гнездото й и понеже вярвал, че да се яде от плътта на Исус е свещен акт, опекъл и изял птицата. Старите хора разказваха, че генуезкото племе издигнало висока кула на мястото на гнездото и от уста на уста предаваха, че от върха на тази смайваща постройка, по-късно станала известна като кулата Галата, протегнати ръце с увеличителни стъкла и юнаци с невъоръжено око можели да съзрат величествения връх Олимп на град Бурса. Други обаче твърдяха, че това е небивалица, съчинена от пожарните патрули в стремежа им да измъкнат бакшиш от посетителите. Тези мъже получавали надница от дворцовата хазна по десет акчета и им давали по двайсет акчета за всеки своевременно оповестен пожар, но ако се провалели, ги наказвали с по двайсет удара с камшик на всеки час, докато пожарът бъде потушен.
