Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното.
Никак не са много писателите, способни да ни разсмеят интелигентно. Сборник след сборник Етгар Керет се утвърди като първенец на новия идишки хумор…
Il Foglio
За него линията между смеха и тъгата изобщо не е линия, а цяла територия – погранична област, където едното не съществува без другото. Разказите в новия му сборник са всички родом от това пространство на предела.
Star Tribune
Керет, който спечели престижната израелска награда Сапир за тази книга, си играе с реалността по начини, които напомнят за Рушди, но съдържат и доза Вонегът… Той съумява да изяви хумора в най-сенчестите кътчета на нашия свят и от неговите истории ни става смешно точно преди гърлото ни да се свие от тъга.
The Washington Post
Син е на оцелели от Холокоста и живее в конфликтна зона – в разказите му неминуемо личи ясното съзнание за всеобщата смъртност. В Авария на края на галактиката обаче се долавя и нещо по-дълбоко: повечето от героите тук преживяват траур или отчуждение… И само специалният талант на Керет може да събере трагедия и комедия в такива компактни форми.
Financial Times
В света на Керет приумицата често прикрива разтърсваща мъдрост, а страданието редовно е примесено с веселие. Ако Кафка се беше преродил в телавивски хуморист, почеркът му навярно щеше да наподобява този…
The Guardian
Човек в някакъв момент трябва да се откъсне от мрака, притиснал отвсякъде настоящето, и да му се надсмее. Малцина умеят да правят това както Етгар Керет… Хапчета черен хумор, които подслаждат духа на времето.
La Stampa
Прекрасен разказвач на абсурда, но и на фиаското, на неуспеха. Около тези мотиви Керет тъче цялото си творчество от меланхоличен комизъм и удивление пред безсмислието на битието. Макар че точното думата „творчество“ сигурно би отхвърлил – толкова грижливо се пази от позата на велик писател.
Le Monde
