Комиксът на Джипи (Джани Пачиноти, 1963) еднаистория е общото кратно на цял рой истории. Тази на известния писател, който преживява душевен срив в апогея на своята кариера; тази на семейството му, което центробежно се отдалечава от неговото нехайство; тази на редника през Първата световна война, който е обещал да се върне на всяка цена; тази на изобретателя, който се заема да направи оръжията по-бързи и ефикасни; тази, митичната, за човешкото лице като релеф, издълбан от сълзите… През 2014 г. еднаистория става първата рисувана книга, попаднала сред дузината финалисти за най-старата и престижна италианска награда за литература Стрега. Познат на български от постапокалиптичната антиутопия Земя на синовете (2016), тук Джипи показва съвсем различен стил, като съчетава фина лиричност с непрощаващ реализъм, мечтателни акварели с нервни мастилени наброски… “Силвано Ланди е съвременен западен човек – казва авторът за главния си герой, – който страда без реална причина, тоест по някакъв начин той е нелеп и аз му съчувствам. Ланди е също така, и най-вече, “изпаднал” от природата човек…”
За автора и преводача:
Джипи (Джани Пачиноти) е роден в Пиза на 12 декември 1963 г.; живее в Рим.
Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. За няколко години талантът му на художник и разказвач се утвърждава и получава признанието не само на многобройните читатели и почитатели, но и на международните журита, които му отреждат отличия като „Госини“ или наградата „Златна котка“ на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.
След като прави няколко независими късометражни филма, през 2011 г. Джипи режисира пълнометражния „Последният землянин“, прожектиран в конкурсния раздел на 68-ия кинофестивал във Венеция.
В Италия го публикува „Коконино прес“: „Това е стаята“, „Бележки по една военна история“, „ЗНМЖ – Зле Нарисуваният Мой Живот“, „Речен дневник и други истории“, „Целувки от провинцията“, „С.“ и прочутата „еднаистория“, която попада сред финалистите на най-старата и важна италианска награда за литература – „Премио Стрега“ 2014 (за първи път в историята това се случва с книга в текст и рисунки).
Отдавна запален по ролевите игри, през 2015 г. Джипи измисля и рисува „Варвари“ („Bruti“) – игра на карти в стил средновековно фентъзи.
„Земя на синовете“ – за първи път антиутопия в творчеството на автора, за първи път само черно и бяло – излиза в началото на ноември 2016 г. и предизвиква въодушевени отзиви.
Нева Мичева (1973) е завършила италианска филология и журналистика. Превела е на български произведения на някои от италианските класици на ХХ в.: Дино Будзати (Шейсет разказа, Коломбър, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия), Итало Калвино (Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции, Разполовеният виконт), Джорджо Манганели (Центурия – награда Христо Г. Данов 2014). Сред преводите й са и книги на Антонио Табуки (Твърди Перейра, Изгубената глава на Дамашсену Монтейру), Сандро Веронези (Силата на миналото), Николо Аманити (Мен не ме е страх). Води за Жанет 45 поредицата Кратки разкази завинаги.
