„Влажна зона“ подхваща една маргинална у нас – но не и за световната литература – тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. „Влажна зона“ задава няколко важни въпроса. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си „желязната клетка“ на удобството и здравия смисъл, продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не е създал? Божествени или природни са тези закони? Тъждествени ли са „божествено“ и „природно“? А какво, ако приемането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се проявява у индивида като крайна разрушителност и (авто)агресия? Всеки разказ от тази серия изследва отделна страна на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични, религиозни правила, норми и табута.
„Проза с перверзно-синтетичното обаяние на анимето и мангата… Освен че изследва гранични състояния на телесното, микродозирано в нюанси, проектът разгръща среда за отчетливо артикулиране на нови теми. Да, нови теми.“
Йово Панчев – куратор
„Несъмнено залязваме, без да съзнаваме какво следва, може би свят извън очертанията на човешкото съзнание и лице. Неодекадентско зониране на непознатото… Тревогата неотстъпчиво витае над новата проза на може би най-профетичната българска писателка Райна Маркова.“
Златомир Златанов – писател