На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. “Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде победено и заклеймено…
В тази борба дух с бесове Антифашистката съпротива става (и остава) символ на несломимото човешко достойнство, отстояно в името на свободата. Но нейният път е кръстен път и тъкмо като такъв е извървян от Тодор Ангелов и неговите другари в окупирана Белгия. В победното си превъплъщение кръстът се явява и сабята, която отсича и разделя съдбите на личностите от това трагично и героично поколение и в следвоенна България.