Приятелство и обич

Обичам те! Аз казах й веднъж,
но тя ме гледа с поглед неуверен!
И каза, че съм бил приятен мъж
и също съм приятел много ценен!

Но само си приятел, казва тя,
със твоето приятелство съм силна!
За нас не съществува любовта,
за теб и мене тя е непосилна!

Какъв приятел мога да съм аз,
когато в тебе съм се влюбил лудо?
Когато си говорим между нас,
за любовта ни, аз ти се учудвам!

Приятели сме ние, казваш ти,
тогава любовта къде остава?
Не знаеш ли, че любовта след дни
и истинско приятелство ни дава!

В приятелството липсва любовта,
там чувствата са сходни, но различни!
Аз искам да си влюбена жена,
за нас приятелството не е всичко!

Приятелството носи светлина,
приятелят е верен и почитан,
но ти не си любимата жена
и аз не съм освен мъжът почитан!

Приятелството не е любовта,
за всички тя е нещо по-голямо,
със нея се поражда нежността
и другото, човек което няма….

Приятелите имат собствен свят,
спокойствие и сигурност намират,
те просто са като сестра и брат
и лесно помежду си се разбират!

Но аз не искам да ти бъда брат,
аз влюбен съм до лудост и го зная,
за мене си жената в този свят,
която аз обичам и желая!