Като единствено справедливо средство на творчество въарху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно – да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а – ролята.
Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един висш примитивизъм, който е цел и тенденция на съвременния театър и на съвременното изкуство въобще; т.е. художествено творчество с един минимум от средства. (Гео Милев)