Македония е безспорно най-романтичният български национален блян, който през последните 150 години е носил повече болка и горчивина, отколкото радост на българската душа. Но все пак в нашата история е имало и моменти, когато този блян се е превръщал в тържествена реалност.
Именно за един такъв момент ни разказва Сотир Нанев. Роденият в Прилеп български офицер е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. Заедно с още няколко българи обикаля областта, за да организират временна администрация, преди да навлезе българската войска и официалните български власти да поемат управлението.
В книгата си Нанев разказва за ентусиазма на хората, които ги посрещат във всеки град, който посетят, за трепета, с който те очакват да видят първия български войник, да получат някакви новини от Майка България. Особено трогателни са срещите между пътуващите и техни роднини, които не са виждали от дълги години.
Всичко това, майсторски описано от автора, доказва още веднъж българския характер на населението по тези земи, което не е забравило и загърбило своята народност, въпреки над 20 години кървава югославска власт, преследвания, репресии и заселване на сръбски колонисти.
