Българските народни приказки са нашето познание за народната ни култура. Те са родени от поуката на живота и ни учат на мъдрост, на добро, на приятелство, на труд и честност. Старостта им ни дава необикновена сила, защото носят неподвластния на времето дух на минали поколения. В българската народна приказка са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към нея са посягали, за да я предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов.
В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и пресъздала в серия книги не само най-популярните, а най-вече неизвестни и не по-малко прекрасни народни творения, съхранени в старите сборници на вековете.
Четвъртата книга от поредицата “Български народни приказки” голямата ни фолклористка е посветила на обикновения човек и на обикновения живот. Напети момци задирят кръшните моми, зли свекърви мъчат чевръстите си снахи, работливи стопани учат на труд мързеливите си невести и още много, много други малки и големи, млади и стари образи от стародавни времена оживяват от страниците на книгата. Но макар да е живял преди стотици години, народният разказвач ни нашепва непреходни истини – че винаги побеждава доброто над злото и умът над глупостта.