Боговете проклели този град със страшна клетва:
Нека това място бъде рана. И щом на нея се хване коричка, нека я разчоплят с мръсни нокти. Нека поколението на синовете никога да не продължи започнатото от поколението на бащите. Нека в този град хората винаги се надсмиват над онова, за което най-много жадуват.
За това проклятие, за проклятието да живееш на Балканите през последните десет години на ХХ век разказва в своята книга Владимир Пищало.
„Милениум в Белград” не е роман, писан по правилата, нито е хроника на военните събития; той е фреска на човешката лудост, чиято главна жертва е Белград. Черпещ от далечните славянски извори, проникнат от сюрреализъм, авторът си служи с всички подвластни му регистри, за да вдъхне на произведението си духа на грандиозна епопея.
Роман-мозайка, в който постепенно се изгражда портретът на един град, както и на цяло едно поколение, израснало в него.
„Благодарение на рядката си литературна дарба авторът съумява да
пресъздаде чувството на гибел и безпомощност, изпитвано от населението на една държава, срутила се като картонена кула.”
Le Figaro
„Книга, която спира дъха ти с красотата и поетичната си образност, чийто главен герой е сръбската столица.”
Le Magazine Literraire
