“- Близни – рекла бабичката – тази играчка. Синът, когато намръзне,винаги се затопля с нея.
И тя натикала в устата на младия гостенин нагорещения ръжен. Тогава Геентовият син сдъвкал със зъби нажеженото желязо и плюл в лицето на старицата. Тя мигом се сбръчкала и се превърнала в пън. Някой затропал отвън. Влязъл Саломка. Под двете си мишници великанът мъкнел две огромни убити мечки. Хвърлил едната на гостенина и му викнал:
– Дръж и я изяж! Ако я изядеш по-бързо от мен – ще се борим с теб.
Ако не ме превариш – лошо ти се пише! Ще идеш при баща си!”

Ангел Каралийчев (1902-1972) е един от най-популярните и обичани български детски писатели. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Започва да публикува през 1919 г. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чужди приказки и легенди. Автор е на десетки книги за деца и юноши: “Български народни ; приказки”, “Ането”, “Тошко Африкански”, “Житената питка” и др.