В руската история мястото на Горбачов е уникално. Ние иахме не само “чудовища”, но и съвсем “прилични” управници. Но нямахме управсик, който е внесъл в самата политика нормален човешки морал, който като Горбачов да е осъзнал дълбоко и да е почувствал, че да се потискат хората и народите, не означава: “може да има опасни политически последици”. или “изисква прекалено големи разходи”, а просто “не е добре”. Не е имало управсик, който сам, доброволно да ограничава или да отслабва своята власт, за да даде на хората свобода. Не е имало управници, които съзнателно биха разрушавали империята, в която властват, за да дадат свобода на народите. Не е имало управници, които са готови да загубят властта и да изтърпят унижения, но да не отстъпят от поетите върху себе си морални самоограничения. И това внасяне на морал в политиката беше достатъчно, за да почне разпадането на аморалната система… За традиционното съзнание неговата епоха е епоха на разпадане и “най-крупна геополитическа катастрофа”. В бъдещето на демократична русия Горбачов ще бъде главният обект на гордост от миналото. /Дмитрий Фурманов, “Независимая газета”, 01.03.2011/