“Антологията “Българинът по света в началото на ХХ век” има намерението да покаже отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и да илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските острови, Северна Америка, Африка, Япония. Литературните резултати – пътеписите “Сандвически или Хавайски острови” от Данил Руевски (1902), “Отиването в Америка и връщането ми” (1904) от Христо Н. Соколов, Ради В. Радев с “В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка” (1906) и “Пътьом през Япония” (1907) от Антон Бозуков, нямат повторна публикация. Но и без конюнктурни доводи предлаганите текстове носят интересна и днес информация и неизгубена актуалност…
Припомнянето на тези текстове има за цел да повдигне прашната завеса на забравата и да възкреси имена на техните автори. Пътешествията задават много въпроси. Авторите на четирите пътеписа се опитват да дадат отговорите. Ние, хората от ХХІ век, трябва да разчетем посланията!”.
Румяна Пенчева