Какво прави човешките същества специални?
Хората ще ви дадат най-разнообразни отговори на този въпрос. Може да кажат, че това е нашата способност да разказваме истории, да работим заедно, да събираме информация, да се смеем, да си представяме, да използваме език, да учим и да решаваме задачи.
Дори се предполага, че сме различни, защото всъщност не се открояваме: ние нямаме специализирани рога, зъби и други природни оръжия или способност да тичаме бързо, и макар да можем да правим много от тези неща, почти винаги други животни могат да ги правят по-добре от нас. Тъй като не сме конкретно специализирани по отношение на физическите си възможности или характериснтики, ние трябва да работим по различен начин, за да постигнем това, което ни е потребно.
Всяко от тези неща или всички те може да са истина. Но под всички тях лежи едно нещо, което ги прави възможни: много специалният мозък, който човешките същества са развили, и начинът, по който той ни позволява да взаимодействаме с нашия свят – нашия физически свят, нашия социален свят и нашите въображаеми светове. Мозъкът е нещо много специално и той позволява на хората да бъдат такива, каквито са.