Райкя е истинското име на Райна Княгиня. Новата книга на авторката на „Кралицата на краставиците“ Йорданка Маринова е нейната първа романизирана биография. Повествованието създава богата картина на времето, в което Райкя живее, и разказва в детайли за известни личности и събития, както и за някои, останали встрани досега.

Вниманието е насочено изцяло към Райкя – толкова знайна и толкова непозната все пак. Изграденият образ е апотеоз на жената, българката, с нейния неподвластен на времето всеотдаен патриотизъм и присъщ героизъм, с нейната способност да извърви докрай пътя, който сама е избрала за правилен, без да се прекърши от трудностите. Символ на тази българка става Райкя.

Райна Княгиня се свързва исторически единствено с ушиването на бунтовническото знаме, а романът „Райкя“ извайва нейната човешка същност – духовно богата, морално извисена, силна, справедлива, скромна, мъдра. Истинска.

Райкя е Княгинята, която народът поставя на пиедестал и я величае, когато му е нужна знаменоска, а след това я забравя и допуска тя да живее в страдание и мизерия. Единствено Райкя нито за миг не се отказва от дадената ? почест и я отстоява до последната си дума.

Романът „Райкя“ е вълнуващо, динамично написано, богато и безценно помагало да се изрази закъсняло признание към една от най-великите българки.

Ето какво казва авторката Йорданка Маринова:

„За великите хора в историята са написани много книги. За великите българи – не толкова много. Написах книгата, която мисля, че дължим на Райкя, всеизвестна като Райна Княгиня. Казах истината за нея, човешката истина. Казаха я така, както я виждам аз. Ще се радвам, ако харесате книгата ми и я дадете и на други, за да я прочетат. Ще се радвам и ако не я харесате и напишете ваша книга за Райкя. Направете го. Райкя го заслужава. Тя е заслужила толкова много, а е получила толкова малко. Животът ? се разделя на три основни периода – прави каквото трябва, прави каквото можеш, направи и това, което не можеш. И тя го прави. Мълчаливо, щедро, гениално и скромно. Можела е да бъде активистка за правата на жените в Америка или една от първите лекарки в Европа, или руска дворянска снаха, или придворна дама в България. Но е избрала да бъде „само“ това – Райна, Княгиня Българска. Направила е избора си и е имала силата и волята да го следва докрай. Колко от нас могат да се похвалят с това? Благодаря ви, че взехте книгата ми в ръце и отделихте време, за да прочетете това послание. Така си спомнихте поне за минута за Райна Княгиня.“