В „Зовът на далечния Север“ безкраят на канадските степи се разлива под греблата на Ким Хафез в едно проникновено пътешествие от Отава до Северния полярния кръг. Един мъж и неговото кану порят ледовитите води на Великия север в продължение на 7000 км. Без документи за самоличност, без опит и без претенции, французинът се движи като омайна индианска мелодия през обширни езера и бурни реки. Хафез се хвърля в своето приключение със страстта на мечтател и приветства всяко усилие и препятствие, защото само те каляват тялото и ума. Той пътува сам, но не е самотен. Срещите с добронамерени непознати, симпатизиращи представители на реда и коренните жители от резерватите се разнообразяват от случайните му спътници – бобри, лосове, мечки, койоти, орли.