В деня на сватбата Итън дава обет да обича, уважава и пази съпругата си Ана… и да напише песен за нея. Обаче действителността се оказва по-сложна – гръмките думи са забравени, а снимките и старите любовни писъмца, които Ана често пъха в китарата на Итън, са покрити с прах и забравени. Някогашните чувства са изпепелени. Изглежда, нищо не може да спаси брака на мъжа и жената, лудо влюбени един в друг преди години. Но ужасното премеждие, което сполита Ана, променя всичко. Сякаш самата съдба дава на Итън още една възможност да си върне загубеното щастие – още не са написани последните думи, още не е изсвирен последният акорд.