През 1934 г. от катедралата в Гент, Белгия, е откраднато пано, част от шедьовъра на Ван Ейк „Поклонение пред Мистичния агнец“. Това пано така и не е открито. В „Песента на Сатаната“ Карл Хамър предава завладяващия разказ на Том Р. – експерт по история на изкуството, който като млад е вербуван от ЦРУ и MI5, за да издирва произведения, откраднати от нацистите. Разследването на случая с изчезналото пано го кара да тръгне по следите на оръдията на страстта – гвоздеите и трънения венец от разпъването на Исус на кръста, и го отвежда до манията на Химлер по окултизма, юдейския мистицизъм, мисията на Христос, истината за катарите и рицарите тамплиери и не на последно място – открива съвсем нов поглед върху загадката на Рен льо Шато, която не спира да привлича интерес. “Песента на сатаната” не е трилър, а книга, която се позиционира между романа и документалното четиво. Тъй като събитията в нея са разказани на автора от човек, участвал в тях, Карл Хамър ги пресъздава така, че през цялото време читателят има усещането, че чете реални записки от дневник.