Ето че дойде моментът да държите в ръце втората книга на Георги Блажев – опортюнист, писател, одушевен предмет. След дебюта му с „Произход на видовете“ светът се промени. Хиляди плеймейтки, хипстъри и инфлуенсъри се отказаха от българския шоубизнес и се завърнаха в крайградските райони. Индустриите по цял свят претърпяха катарзис, което доведе до тежка икономическа криза, която правителствата умело замаскираха в измислена пандемия. И макар да ни е ясно, че творчеството на Блажев е опасно за нас, ние упорито ще продължим да го четем и издаваме поради следните причини:

– Георги Блажев е от провинцията, разведен, иска да се издържа от литература – абе, очевидно си има проблеми, нека го подкрепим. Хора сме.

– Издавали сме къде-къде по-неуспешни книги от тази, доверете ни се!

– Блажев е пълен с потенциал – потенциално някой ден ще напише нещо наистина смешно, потенциално някой истински издател ще го публикува и потенциално ще го признаят от Високата литература.

Но дотогава има цял един живот. Към момента можем да се смеем не СЪС него, а НА него – пак става.

– Непрочитането на тази книга води до седем години без ласки – лично Блажев я е проклел, докато я е писал. Между страниците има странни заклинания, които дори маг Гандалф от канал 2001 няма да може да развали после, така че четете докрай, хванали сте се на пангара!

Има и още причини, но не искам уводът да стане по-смешен от книгата.

Шегата настрана. Когато бях на 9 години, за първи път посетих една от най-големите катедрали в Европа – Фрауенкирхе. Внушително място, което още преди да прекрачиш прага му, те изпълва с вдъхновение и страхопочитание към Бога. Никога няма да забравя първите си мисли и чувства, когато направих няколко крачки през пищната є порта. Почувствах се мъничка, незначителна прашинка, която просто отразява божествената светлина, огряна от шарените стъклописи. Удивително!

Тази книга няма нищо общо с Фрауенкирхе в Мюнхен, Германия. Веднага след като я прочетох за първи път, напълно забравих за какво става дума в нея. „И заживели обидено“ по-скоро прилича на каталога „Некерман“, но без красивите жени. Всеки един читател може да избере от какво точно да се обиди. Изборът е голям. Ще кажете: „Твърде е скъпа тази книга за толкова малко страници“, и ще сте прави.

Винаги можете да напишете обидено писмо на издателство „Пощенска кутия за приказки“. Обещаваме да го прочетем и да се обидим на свой ред. Също така можете да подчертавате редове, които знаете, че ще са обидни за някой ваш познат, приятел или роднина, и да преобиждате, като я подарявате с повод или без. Това се нарича „рециклиране на обидата“ и тепърва ще навлиза в обществените модели на поведение, след като книгата стъпи на пазара.А ако книгата не успее да ви обиди и затова не ви хареса, винаги можете да я подарите на някого, когото вие не харесвате, и да си избиете инвестицията.
Приятно четене (или пък не)!