Сняг падна по Балкана – потерите вървяха по стъпките им, реките придойдоха – проклети да са! – робски страх изпълзя като отровни змии от душите на мирни орачи и пастири и те викаха: „Дръжте ги!“. Апостолите не можеха да минат отвъд, след Батак и Бояджик те можеха да свържат времето само със смъртта си и историята не ги искаше живи…А Войводата ще поиска да го изведат:Това е моята България!Към Трънлива стока отдолу бърза Пилич Осман със зареден револвер, с нож – а отгоре слиза онова Аспарухово девойче от ХVІІ век и носи върбовата клонка.Романът разказва за пробуждането на националното самосъзнание, назряването на Априлското въстание, избухването и потушаването му.