Испания през XVI век е страна на волни разбойници, непристъпни планини, гори и горски пожари, на горди феодали…
Откъс от романа „Разбойникът“ на Александър Дюма
Сред планинските вериги, кръстосали Испания от край до край, от Билбао до Гибралтар и от Аликанте до нос Филистере, безспорно най-поетична и по причудливите си очертания, и по историческите предания е Сиера Невада, която сякаш е продължение на Сиера де Гуаро и е отделена от нея само с живописна долина, откъдето избликва един от изворите на Орхива, малка река, спускаща се в морето между Амулнекар и Мотрил.

Там и до ден-днешен арабският дух се усеща във всичко — в нравите, в облеклото, в наименованията на градовете, в паметниците и пейзажите, въпреки че вече два и половина века са минали, откак маврите са напуснали кралството на Алмохадите.

Трябва да отбележим, че тази земя, завладяна от синовете на пророка поради предателството на граф Хулиан, е била за тях обетована. Андалусия, разположена между Африка и Европа, е тъй да се каже златната среда — надарена е с прелестите на едната и с богатствата на другата, но е избавена от неприятните им, тягостни особености: тук прохладните води на Пиренеите оросяват растителност, пищна като в Митиджа; тук няма изпепеляващ зной като в Тунис, нито жестоки студове като в Русия. Здравей, Андалусия, сестра на Сицилия, съперница на Канарските острови!

Живейте, обичайте и умирайте безгрижно, сякаш сте в Неапол, ако ви е провървяло и вие сте жител на Севиля, Гранада, Малага!