Откъс от книгата „Фатална изповед“ на Кери Бийвъс
На истинската Натали Макардъл
и в памет на нейния син Джо
СЪБОТА, 7 АПРИЛ
Похот. Контрол. Страх. Мълчание.
ЕПИСКОПА СЕ ВЗИРАШЕ В ТЯЛОТО на пода с бушуващи у него емоции. Не бе възнамерявал да я убие. Беше нещастен случай.
Целуваха се, страстите се разпалиха и той се поувлече. В една секунда я държеше в прегръдка и ръцете ѝ трескаво се напъхаха в джинсите му; в следващата тя лежеше неподвижно на земята с втренчени в него разширени, но вече невиждащи очи.
Той побутна рамото ѝ с върха на маратонката си с надежда тя да се размърда, макар да знаеше, че няма да се случи, и в стомаха му се прокрадна страх.
Беше нещастен случай, но знаеше, че няма да му повярват.
Не биваше да я води тук. Беше безразсъден ход, рационалността бе изместена от потребност. Тя му се бе предложила и той съзнаваше, че не бива, но все пак беше откликнал. Не бе искал нещата да свършат така.
ТИШИНА. Объркване. Паника. Гняв.
