​Наскоро установилата се в Нормандия Сандрин е помолена да изпразни дома на баба си, живяла сама недалеч от брега на малък остров. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. И все пак атмосферата на острова е изключително странна.

След няколко часа, прекарани на него, Сандрин разбира, че обитателите му пазят тайни… Нещо или някой ги ужасява.

Но защо тогава никой от тях не напуска острова? Какво се е случило с децата от набързо затворения летен лагер през 1949 г.? Коя всъщност е била баба ѝ? Няколко дни по-късно Сандрин е открита лутаща се на континента – цялата покрита в кръв, която не е нейна. Но чия е тогава?