Ахмед Хилми, наречен Филибелията, се ражда през 1865 г. в Пловдив (тогава гр. Филибе), в семейството на османския консул Сюлейман бей. Суфист, философ, писател и издател на богат набор от периодични издания, Филибелията е сред най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в съвременна Турция. Творчеството му включва десетки исторически, философски, богословски и политически произведения, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са създадени в рамките на шест години, между Младотурската революция от 1908 г. (чиито идеи той подкрепя) и смъртта му през 1914 г., и съчетават модернистични възгледи и идентичност, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отхвърляне на материализма и позитивизма, от друга.

Философският роман „Дълбините на въображението“, който може да се разглежда и като сборник със суфийски разкази, е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него авторът изпраща своя лирически герой Раджи – млад мъж, разочарован от науката, философията, религията и от живота такъв, какъвто го познава – на вълшебно пътешествие в търсене на тайната на собственото му съществуване. С помощта на своя ментор, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени възприятията си и да съзре ограниченията на обикновените човешки способности, а духовната му трансформация е отразена в поредица от сънища наяве, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.

„Дълбините на въображението“ събира в едно очарованието на „Сидхарта“ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е почитан и до днес от редица суфийски кръгове като основополагащ сборник с притчи.