“В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами.”
Георги Господинов
