Животът невинаги е лесен. Не е възможно да живееш в дълбочина и да не изпитваш страдание или да не преминаваш през кризисни периоди, провали или значими разрушителни промени. Макар да е съвсем неизбежно, съдбоносната роля на болката и кризите в процеса на растеж и еволюция невинаги е очевидна. Докато някои хора остават встрани и никога не изживяват трудни времена, много други излизат от конфликт или разрив обновени и променени, наистина много по-живи. Те се „завръщат“ към живота с обновена ангажираност към пренебрегвани възможности, с ново усещане за онова, което можем да наречем „свещено“ в битието, и със силно нараснала чувствителност към другите.