Зад прихлюпените кепенци на привидно дремещо планинско градче припламват и плъзват през мегдана тихи и кротки погледи на обич, тежки и святкащи стрели на страст, сподавени и злокобни клетви на мъст. И сякаш самият въздух се превръща в парещо пространство, в нечии очи и сърце се възцарява лудост, разум не остава, кипва балканската кръв, кънти зов за близост.
Това са истории за любов и за игра на любов, за реалност и будни сънища, за яснооки девойки и разпътни красавици, за мъже омаяни и минаващи клетници, за блажени мечтания и мрачни избори – няколко от мостовете на великия Андрич към отминало време и към всевечни човешки жарави.