Това е третият роман на Абеди, представен на българската читателска публика. Първите два – “Луциан” и “Шепот” – бяха приети изключително добре, особено от младите читатели.

Текстове, в които не липсват напрегнат сюжет, мистериозни феномени, силни образи, тинейджърски трепети и любов, но в които, слава богу, няма вампири. Обещаващо звучи и фактът, че и в четвъртия роман на авторката – “Имаго”, който подготвяме за печат през 2014 г., са спестени подобни глупости.

Преводът на трите романа е дело на Анета Илиева.

Дванайсет младежи. Самотен остров.
Три предмета, които могат да вземат със себе си.
И безброй камери, които ги наблюдават…
Реалити без телевизионни зрители, предназначено
единствено за участниците и … продуцента…

“Бих могла да избягам. И до днес тази мисъл ми минава често през ума. Можех тайничко да се отдалеча от групата, имаше достатъчно възможности. Но дали с това щеше да се промени нещо? Щеше ли проектът да бъде прекратен? А може би нямаше да бъде пролята кръв? Безмислено е да си задавам тези въпроси. Разумът ми го разбира. Но въпросите нахлуват без изобщо да почукат и без да се осведомят, дали появата им е подходяща.”

Може ли една изтеглена карта да те преобрази в
Жертва или Похитител?

Паниката парализираше мислите ми, но от друга страна, усещанията ми добиха такава острота, че се усетих като животно… диво животно, което бяга от ловеца. Вятърът зави още по-яростно, а с него дойде и дъждът…
Аз тичах, охках и се потях, спъвах се, отново се надигах и тичах нататък, без да обръщам внимание на изподраните си ръце.
Другата лодка стоеше между скалите на брега и ми трябваше само да погледна Соло, за да разбера, че и с тази лодка нямаше да можем да избягаме от Изола. Някой беше предотвратил бягството. Ние бяхме в плен.