Някакво си жалко ченге – бавно продължи Менендес – си въобразило, че може да ме прави на маймуна. Че може да ме прави за смях – мен, Менендес. Всъщност би трябвало да ти тегля ножа, нищожество. Да те нарежа на малки мръвчици.
– Ленъкс е бил твой приятел – започнах аз, без да изпускам погледа му от очи. – Той умря. Заровиха го като куче, без дори да сложат името му над бунището, където са го погребали. А аз направих нещо – съвсем малко, – за да докажа, че е бил невинен. И това ти смачка фасона? Той ти спаси живота и изгуби собствения си, но какво е това за теб? За теб има значение само да се дуеш и да се правиш на голяма клечка. Защото не ти пука ни най-малко за когото и да било, освен за самия себе си. Ти не си голям – само устата ти е голяма.