“Радане, братко, връщам ти снимките и картичките. В куфар ще ти ги предаде сестра ми. Решил съм ти да ги предадеш на деца в някое училище или другаде. Ти се знаеш с децата. Не бих желал да се затрият картичките. Нека знаят децата каква хубост има по земното кълбо. Голяма хубост е разпръсната по глобуса ни. Затова им кажи от мен, и от себе си им кажи, че е много хубаво човек да има приятели по тая земя. Много приятели по цялата земя.”
Заради тази поръка на най-близкия му приятел Капитана отваря моряшкия куфар и заедно с илюстрованите картички от далечни страни дарява на децата чудни приказки – за чужди и наши брегове, за хубостта на непознати земи, за големи хора и големи приятелства. С неговите разкази започват “Приказки от моряшкия куфар” – чуден свят на морски стихии и майстори-слакодумци, който Надя Кехлибарева е събрала за своите малки приятели в една от любимите им книжки.
Героите на 30-те приказки не се различават от децата в нашия квартал, от нашата улица. Само преживяванията, които ги спохождат, са различни – необикновени срещи и магически сънища, говорещи бамбукови кутии и морски птички, пеещи камбани и въздишащи кухненски тръби, безчет игри без огради и ограничения. И писателката като Капитана се знае с децата и познава тяхната потребност от вълнуващи авантюри и им ги осигурява с щедростта на вълшебник. Затова и приказките от моряшкия куфар са предпочитано четиво на поколения българи, с интерес се четат от най-малките деца и по-големите ученици и днес.