Тя отвори ръчната си чанта, извади златната запалка и я пусна в ръката му.
– Виж, намерих това.
Той за момент се взря в запалката в ръката си. След това потрепери и я захвърли с жест на отвращение – така, както човек маха някое гадно насекомо от себе си.
После вдигна очи към Вал. Изразът на лицето му я ужаси. Това вече не беше лицето на Крис. Дори не беше човешко лице. Той бавно започна да става от стола си, докато тя отстъпваше назад. Дъхът минаваше през стиснатите му зъби с лек шиптящ звук. Ръцете му със закривени пръсти се вдигаха нагоре, докато се изправяше.
– Крис!
Гласът й беше остър и ужасен.
– Писна ми от тебе – каза той с мек застрашителен шепот. – Ще те убия…