„В такива смъртни мигове повечето нации намират сили да изтласкат от недрата си личността, която да поведе кораба на държавата към спасителен бряг. Но начело на България мястото бе вече заето от цар Фердинанд Саксен-Кобург-Гота – един чужденец!…“
След кончината на баща си младият Борис е на кръстопът между желанието да поеме по свой собствен път и наследството, което му е завещано. Докторът на Женевския университет е изкушен да опознае на практика финансовото дело и скрития му механизъм, но друг, по-силен мотив го кара в крайна сметка да вземе в свои ръце управлението на Банката.
Всеобщото недоверие в способностите му мобилизират младият мъж и е готов да реализира със скарлатов замах първата си по-голяма печалба. Залогът е голям, а страната е изправена пред преизвестена национална катастрофа.