Споделената история е топлина. Споделената мръсна история е два пъти топлина. Защото и завистта топли. Да не говорим за смеха!
Когато на средновековните учени им ставало студено,те карали един от тях да започне да твърди, че земята е кръгла, а останалите се събирали около кладата да се постоплят. Когато на безделниците мои съвременници им стане студено в дигиталния уют на социалните мрежи, те се събират в някой бар да си четат приказки. Най-много топлят мръсните приказки. Чел съм. Знам. Видял съм как очите заблестяват повече от зъбите на смеещите се; как желанието се надига като лятна омара над препълненото заведение; как Фортинбрас изнася телата след четенето, за да прави кой знае какво с тях (предмет на друга приказка – сексът винаги е местопрестъпление: не знаеш после какво да правиш с тялото, което лежи до теб!).
(Любен Дилов-син)