Казват, че връзка между един Рискоф и един Гейбъл никога не може да приключи щастливо. Враждата между семействата ни е легендарна. Преди десет години Уитни Гейбъл ме хвана неподготвен със сините си очи и дългите си крака. Не знаех името й. Не ме и интересуваше. Исках само нея. Любовта ни бе огнена до момента, в който тя не ме изгори, като се омъжи за друг. Опитах се да спра сватбата й и тя ме намрази. Може би беше за добро. Сега отново е в града, но на пръста й няма халка. Казват, че един Рискоф и един Гейбъл не могат да бъдат щастливи, но… Аз не съм приключил с Уитни Гейбъл. Не бих могъл.