Проф. Розмари Стателова е доктор на изкуствознанието и ръководител на секция “Етномузикология” в Института за изкуствознание-БАН. Автор е на книгите “Пана Пелишек” (1970), “Песента оръжие” (1976), “Попмузиката" (1983 – в съавторство с Ч. Чендов), “Обърнатата пирамида” (1993), “Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990 – 1994” (1995), “Лятото на българската култура” (1996), “Студии за попмузиката” (1999), както и на много студии и статии по проблемите на популярната култура и музика. Понастоящем изследва музикалната култура на лужишките славяни в Германия.

Книгата е съставена от две до голяма степен независими една от друга части. Във втората част (четвърта и пета глави) са представени трима етнопопмузиканти на България. А в първата – парче от дискурса около чалгата, който не я мисли като своя средищна тема, разбира се, а я ползва предимно като метафора за съвременното състояние на страната и културата ни. В този смисъл в текста – освен мен – говорят много ?
ора. Те не знаят, че го правят: аз съм така да се каже “семплирала” изказванията им, вплетени в изложението като цитати в електронно денспарче. Само че не анонимно, а с конкретно позоване на източника.
Розмари Стателова