“Гласове на жени в българската поезия” обговаря важни прояви в женската ни поезия от средата на XIX до 40-те години на XX век, служейки си с изследователските ракурси на междутекстовостта и литературноисто-рическата реконструкция. Приносни моменти са:

опитът за предефиниране на понятието женско писане;

откриването на две следосвобожденски поетеси – сестрите Елисавета Ненова и Мария Ненова, и детайлното представяне на тя?
ната обща сти?
осбирка от 1890 г.;

анализът на факти от житейските и творческите биографии на поетесите Роза Попова и Дора Габе;

прочитът на поезията на Мара Белчева през различни аспекти на нейните ду?
овни търсения;

представянето за първи път с цялостен портрет на писателката и поетеса маринистка Весела Страшимирова.

Книгата предлага интересни ракурси в портретите на Бленика и Магда Петканова.