Проектът е финансиран от Програма “Култура”
на Столична община за 2018 г.

Един българин случайно открива в Лайпциг машинописно копие на дисертацията на немски учен. Привлича го заглавието: Значението на България за разделянето на източното и западното ?
ристиянство. Ръкописът е от 1965 година. 

Той никога не е издаван нито в Германия, нито в България, въпреки че авторът проф. д-р Ханс-Дитер Дьопман е бил добре известен на богословските научни кръгове.

Но тук, между редовете, се крие истински църковно-историко-политически трилър. Дьопман успява по невероятно увлекателен начин да предаде тътена на един период от IX век, между 860 и 880 г., който буквално е променил ?
ода на европейската история. Тътенът от конфликта между две идеологии или, както Дьопман ги нарича – два типа универсализъм: централистичния римски и съборния византийски. Тътенът от челния сблъсък на папа Николай I с патриар?
Фотий.

А по средата – България на княз Борис-Ми?
аил! У?
ажвана, заплашвана, на два пъти покръствана, свидетелка на взаимни отлъчвания, на кражби на кореспонденция и унищожаване на протоколи, станала обект на прения на два вселенски събора…
България на княз Борис-Ми?
аил, която накрая сграбчва своя шанс за самостоятелна Българска църква.