Византия между Изтока и Запада

Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни съседи, както и да пренастрои своето мислене от надменност през реализъм до унизително просителство. Настоящата книга е посветена на ромейската политика в Близкия изток, Средна и Западна Европа, на възприятието на другия, както и на постепенното ерозиране на универсалния християнски свят, довело до появата на две основни конфесии – католицизма и православието.