Съншайн

Има на света места, където царува мракът – и не е умно да ходиш там. Съншайн го знаеше. Но от години край езерото не беше ставало нищо страшно, а тя имаше нужда да остане сама поне за малко.За жалост, не беше сама. Изобщо не ги чу да се приближават. Което си е съвсем в реда на нещата – бяха вампири.Взеха ѝ дрехите и обувките. Навлякоха ѝ дълга червена роба. А след това я приковаха към стената в изоставена къща – на една ръка разстояние от тайнствена фигура, още по-тайнствена под лунната светлина.Тя знаеше, че той е вампир. Знаеше, че ще бъде неговата вечеря, а когато приключи с нея, ще бъде мъртва. Но на зазоряване все още беше жива и здрава. И сега беше неин ред да му помогне да остане жив до вечерта. Защото двамата само заедно можеха да се справят с Бо…