От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса – чрез преводи и коментари – пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни :”културни програми”, :”проекти” и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира Адорно, Бенямин, Маркузе, друга – мистици като Екхарт и екзистенциалистите (Киркегор, Сартър), трета – християнски автори и феноменолози, както и българската битова етика и няколко есета. Предмет на критически анализ са: Боеций, Ориген, Паточка, Дилтай, Фукуяма, Хайдегер, гностикът Керинт… Препоръчва се за философи, богослови, културолози и будни читатели.