В новата си книга Франсоа Жулиен развенчава мита за Любовта – този велик мит на Запада, и търси начин не толкова да се освободим от него, колкото да се измъкнем от подвижните му пясъци, в които сме затънали; да бъде разрушена косвено тази толкова шумна тема, наречена Любов, монополизирала на Запад мисълта за Другия, да започнем отново да мислим свежо, необременено, следвайки дискретната нишка на интимното, да живеем за двама; и въз основа на това да помислим как да направим от него отправна точка за нравствеността.Изследването следва нишка, минаваща през предишните книги на Жулиен, в които той разглежда от различни гледни точки въпросите на времето, на отрицателното, на критиката на идеята за щастие. Всеки път изследването води отвъд тях и стига до кладенеца, който той нарича най-общо живеенето.