Загубите са част от живота, от това, че сме живи, че сме хора. На всеки се случва да преживее загуба на любим човек – при раздяла, развод, смърт. И като че ли всичко в този миг рухва, всичко губи своя смисъл, като че ли няма за какво повече да живеем.Но животът продължава, ние не само ще оцелеем, но и ще превъзмогнем обидата, болката, отчаянието, за да започнем наново.Макар в момента да не можем да го осъзнаем и още по-малко приемем, тази смазваща ни сега загуба рано или късно ще се превърне в печалба. Задачата ни сега е да не бягаме от болката, а да я изживеем; да не се питаме защо точно на нас се случва това; да не търсим грешки – в себе си и в другите; да не вършим нищо прибързано, за което после вероятно ще съжаляваме. Трябва просто да насочим вниманието си към това как да извървим пътя от сполетялата ни непосредствена загуба до крайната печалба колкото се може по-бързо, с по-малки сътресения и по-смело.Книгата на Питър Макуилямс, едно от най-полезните и доказали своята ефективност практически ръководства сред вероятно стотиците, написани на тази тема, може да бъде наш приятел и помощник в този процес, който ни съчувства, насърчава, стопля. Препоръчвана от психотерапевти, масово подарявана на приятели, колеги и близки (над два милиона тираж), тя заслужено е смятана за класика в този жанр.Ето и три от 94-те съвета в книгата:ПЕТ:Да чувстваш не е бедаЧувстваш се безчувствен ­ не е проблем. Известно време ще бъдеш като в шок. Това е съвсем естествено. Може би се плашиш от вцепенението, в което си изпаднал?Няма нищо лошо в това човек да изпитва страх. Ще преодолея ли това си състояние? Ще мога ли да обичам отново? Ще бъда ли годен за нещо?” Това са обичайните страхове, които хората изпитват след преживяна загуба. Това, че ги изпитват, е съвсем нормално ­ изпитвай ги и ти, но доколкото можеш не им се връзвай.Няма проблем, дори ако не изпитваш нищо. Ще има моменти, когато ще бъдеш безчувствен. Това също е нормално.От друга страна, всичко е наред, ако изпитваш найразлични чувства. Може би сe чувстваш съсипан от скръб, ядосан, неудачник, изтощен, изгубен, объркан, пребит, нерешителен, облекчен, зашеметен, подценен, меланхоличен, замаян, тъп, изпълнен с ненавист към хората или с омраза към себе си, завистлив, склонен към самоубийство (ако ти се иска да се самоубиеш, също не е проблем; само гледай да не пристъпиш към изпълнение на желанието си), отвратен, щастлив, оскърбен, бесен и какъв ли не още.Изпитването на всякакви възможни чувства е част от оздравителния процес.Позволи си да чувстваш. Позволи си да се излекуваш.ШЕСТ:Живей с болкатаАко си наранен, приеми го.Да чувстваш болка след преживяна загуба е:* нормално;* естествено;* доказателство, че си жив;* признак, че си в състояние да откликваш на преживяванията си.* Въпреки че може би си поуплашен от болката, бъди с нея. Почувствай я. Отпусни се в нея. Ще видиш, че тя не е бездънна.* Важна част от оздравителния процес е да бъдеш с болката, да преживееш изоставеността и безутешността, да почувстваш нараняването.* Не отричай, че си преживял загуба. Не се опитвай да потулиш този факт, нито да избягаш от него. Живей с болката. Бъди наранен известно време.* Гледай на болката не като на нараняване, а като на изцеление.СЕДЕМ:Ти си страхотен!* Ти си един добър, цял и невредим, заслужаващ внимание човек.* Ти не само си добър, ти си повече от добър, ти си страхотен.* Самоуважението ти може да е претърпяло едно неприятно сътресение. Мислите ти могат да отразяват известна вина, безпокойство. Може да се укоряваш за нещо, да сe осъждаш. Тези мисли са просто симптоми на стреса, който изживяваш.* Не е нужно лошите мисли за теб да стават център на вниманието ти.Не се наказвай с мисли от рода на “Само ако…” (Само ако бях *или не бях] направил това *или онова], не бих се забъркал в тази емоционална каша.”) Не обръщай никакво внимание на мисли, които започват със “Само ако…”* Ти си нещо много по-голямо от емоционалната рана, която те мъчи в момента. Не го забравяй.* Под повърхностната бъркотия: – ти си добър; – ти си невредим; – ти си красив.* просто защото си такъв.