Християнството дълго виждало в Земния рай историческа действителност. Наслагвайки разказа от :”Битие” върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите – съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци – течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили.Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. Тогава едни започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина: така се стигнало до географските открития. Други пък се размечтали с нарастваща меланхолия за изчезналия Златен век и изгубения рай: това пък бил един от аспектите на Ренесанса. Ерудитите от ХVІ и ХVІІ в. се опитали да локализират мястото, където Бог бил създал :”градината на насладите”…Но ето че доказателствата за еволюцията ги подтикнали да мислят, че началата на човешката цивилизация са несравнимо по-невзрачни. Изчезвала една мечта, но се заличавал и мрачният образ на Бога, обладан от гняв: след като човекът е плод на еволюцията, то и Бог едва ли го е наказал жестоко за извършеното от него прегрешение.