Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка! Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша; да ходи бос или обут с дървени налъми по позициите; да носи на гръб платнища с хляб зимно време по замръзналите склонове на Добро поле и Каймакчалан; да се бие без артилерия и да мре безропотно, тъй както безропотно умираха християнските мъченици на арената.Да свалим шапка пред тази историческа сянка, защото пред нея всички сме много малки по ръст и заслуги!”- Тодор Кожухаров (щабскапитан Копейкин), 1929 г.