Кабул през 70-те години на XX в.
Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило.
Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата – единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято вина дълго време ще го измъчва и ожесточава.
Калифорния 2001 г.
След руското нашествие в Афганистан Амир и баща му емигрират в Америка. Години по-късно Амир, който става лекар, се завръща в родината си, за да потърси оно
Разтърсващият роман на Халед Хосейни “Ловецът на хвърчила” предизвика небивал фурор и възхищение по цял свят. Преплел американската мечта и трагичната история на Афганистан, той е притча за достойнството, приятелството, вината и изкуплението, чиито герои са белязани от бащините си грехове и собствените си предателства.
***
Това е една от онези незабравими истории, които пазим в себе си години наред. Толкова поразителна е, че дълго време всичко прочетено след него ми се струваше слабо.”
– Исабел Алиенде
***
На Коледа през 1979 г. военни от Съветския съюз нахлуват в Афганистан в рамките на два дни. Тези действия осигуряват на Кабул условия на 9-годишна война. По време на руската инвазия афганистанецът Халед Хосейни живее със семейството си в Париж. За Хосейни това е щастливо стечение на обстоятелствата и най-вече последствие от престижната позиция на неговия баща – посланик в посолството на Афганистан. Противно на очакванията обаче след кървавия преврат семейството решава да не се връща в страната си. Искат политическо убежище в САЩ и се установяват в Сан Хосе, Калифорния. Но поставянето на ново начало и ученето на един съвсем непознат език се оказва най-трудното решение:
“Мисля, че за моите родители това беше голям шок. Те получаваха социални помощи, а животът им преди в Афганистан беше изпълнен с удобства. Притежаваха голяма къща, луксозни автомобили и много хора работеха за тях. В САЩ започнаха от нула”, споделя Халед Хосейни.
Той е лекар по професия, но става световно известен с романите си “Ловецът на хвърчила” и “Хиляда сияйни слънца”. Въпреки големия му успех като практикуващ медик в САЩ, а след това като популярен писател, Халед никога не забравя корените си. Изминали са 20 години откакто е бил за последно в родината си. И именно тя, става вдъхновител за автора. Всеки ден Халед става в 4 сутринта и преди медицинската си смяна пише истории за своето детство. През 1999 г. научава, че талибаните са забранили пускането на хвърчила в родината му.
Решава да напише кратък разказ на име Ловецът на хвърчила, а целта е да покаже методите и техниките при това занимание, толкова популярно за афганистанските деца. След 2 години съпругата на Хосейни – Роя – прочита написаното и остава възхитена. А реакцията ѝ кара Халед да се вгледа внимателно в разказа си и да реши да го използва за основа на бъдещата си книга. И понеже е начинаещ в писането Хосейни дори не подозира, че книгата му ще се радва на огромен интерес. ”
Започнах да уча медицина, защото бях стриктно и разумно дете. Обичах да пиша, но никога не съм мислил, че мога да бъда добър в това. Исках да бъда писател по начина, по който дете би казало, че иска да бъде президент”, казва Халед.
След пристигането му в Щатите всяка мисъл да се занимава с писане бива унищожена от факта, че той не може да говори и пише на английски така перфектно, както на родния си език: “Бях щастлив, ако проведа нормален разговор на английски в магазина, а тогава как да си помисля, че ще напиша книга”. Въпреки съмненията, романът “Ловецът на хвърчила” е публикуван на 29 май 2003 г. Скоро след това дебютът на писателя се превръща в международен бестселър и се сдобива с филмова екранизация. Не след дълго Халед прекъсва работата си като лекар и решава да посети своята родина. Изминали са 27 години от времето, в което напуска родното си място, но силният копнеж да види как живеят хората там го отвежда в афганистанската столица Кабул.
С посещението се появява и най-голямото опасение на Хосейни – това, че след съветската инвазия и последвалия възход на талибаните Афганистан ще бъде забравен завинаги. За да ограничи тези притеснения, Халед започва да се занимава активно с благотворителност. Става посланик на добра воля към Върховния комисариат на ООН за бежанците. Главната причина е, че по официални данни от 2002 г. близо 5 млн. души се завръщат в Афганистан. Техните домове обаче са разрушени или окупирани и много от хората са принудени да живеят в импровизирани жилища.
Това може да бъде особено тежко през зимата и Хосейни го проумява. Затова създава своята благотворителна фондация Халед Хосейни. А нищожните суми, които се полагат на афганистанските семейства, стават още една причина известният вече писател да се посвети максимално на идеята за благотворителност. Начинанието се оказва успешно и няколко години след старта фондацията успява да финансира изграждането на над 350 постройки.
Днес, въпреки че продължава да живее в Северна Калифорния с жена си Роя и двете си деца, афганистанецът не спира да осъществява своите благотворителни идеи и писателски проекти. През 2007 г. издава втората си книга Хиляда сияйни слънца, която отново развълнува целия свят. А след 6-годишно очакване читателите от цял свят вече се радват и на третата книга на автора – “А планините ехтяха”.
