Карстен Йенсен добива популярност през 90-те години с двата си пътеписа „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), в които описва срещите си с хора и култури, доскоро затворени за външния свят – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. След още няколко сборника с есета и пътеписи през 2006 година излиза дебютният му роман „Ние, удавниците“, преведен на 20 езика. Книгата е обявена за най-добрия датски роман за последните 25 години в анкета на датския вестник Юландс-Постен през 2009 г.
Освен художествена проза, Йенсен продължава да пише статии, есета и наблюдения по най-парещите въпроси на съвременния свят – като нападенията срещу Световния търговски център, терористичните атаки в Париж и Копенхаген и войната в Афганистан.
Карстен Йенсен е носител на наградата „Улоф Палме“ (2010) – заради това, че „с думи и действия се бори на страната на слабите и в родината си, и по цял свят“, и на датската литературна награда на името на Сьорен Гюлендал (2012).