„Описанията на Де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц – на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата – предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение, е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново.“

Джон Бойн, автор на „Момчето с раираната пижама“

Доколкото е известно, „Последна спирка Аушвиц“ е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Еди де Винд е лекар, който е изпратен на гибел с любимата му Фридел, а любовта е единствената им опора срещу нацистките зверства. През погледа на Де Винд лагерът оживява такъв, какъвто е бил – най-близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха.

Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца ѝ. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът ѝ към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини.

Превод: Христо Димитров

Дизайнер на корица: Фиделия Косева