Виена, 1938. 
Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват.
Аризона, 2019.
Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ѝ на границата. Самичко и уплашено, далеч от всичко познато, момиченцето ще се приюти в магическия свят на своето въображение.
Самуел и Анита ще се срещнат навреме, за да се спасят взаимно. Минало и настояще се преплитат в един вълнуващ разказ за драмата на изгнаничеството и избавлението, за солидарността, състраданието и любовта.
***
Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.
Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията “Къщата на духовете” (1982), “Дъщеря на съдбата” (1999) и “Портрет в сепия” (2000), „Ева Луна“ (1987) и “Приказки за Ева Луна” (1989), “За любовта и сянката” (1985), “Паула” (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.