Камий е вече почти четирийсетгодишна и на пръв поглед има всичко необходимо, за да бъде щастлива: съпруг и малък син, добре платена работа като търговски специалист, но се чувства потисната от еднообразното си съществуване и рутината на всекидневието си. Пътен инцидент води до запознанството ѝ с „рутинолога“ Клод Дюпонтел, запознанство, което ще се окаже от съдбоносно значение – за нея и впоследствие за много други хора. Дюпонтел ще ѝ предложи да я избави от „острия рутинит“, който я измъчва… И Камий преминава с негова помощ през поредица от завладяващи приключения с любопитни наименования: „Искрящо бяло”, „Изкуство на моделизацията”, „Позитивен бележник”, „Отлепване на марките”, „Суха емпатия” и много други, които в крайна сметка ще я избавят от усещането за безсмисленост и ще променят живота й.
„Аз съм рутинолог” – казва Дюпонтел. „Рутино… какво?” – пита Камий в началото на романа. „Аз съм рутинолог” – казва Камий. „Рутино… какво?” – пита Изабел в края му.
